Дороти Хил Амазонката на кораловите морета Има малко геолозите в историята на науката, които са получили толкова отличия и почит като австралийката Дороти Хил, призната в световен мащаб за авторитет в палеонтологията. Нейните изследвания са фокусирани върху изкопаеми фосили на малки безгръбначни, които живеят в големи колонии в тропическите и субтропичните морета, и днес представляват една от най-застрашените екосистеми на Земята: коралите. Дороти Хил е родена на 10 септември 1907 г. в Бризбейн, космополитен град, къпан от чистите води на Коралово море. Тя била трето от седемте деца и израсна в скромно семейство без никаква връзка с науката. Според семейни спомени Дороти е имала остър ум и е започнала да се откроява от ранна възраст. Училищният й живот може да бъде обобщен в поредица от стипендии и постижения, които й позволяват да влезе (на 17-годишна възраст) във Факултета по природни науки в Университета на Куинсланд. Там първоначалното й влечение към химия се променя. Благодарение на влиянието на професор H.C. Ричардс, запален геолог, много ценен от студентите, Дороти в крайна сметка завършва геология през 1928 г. И тя го прави със стил: със златен медал за изключителни заслуги. Младата Хил се отличава не само в обучението си, но и в спорта. Занимава се с лека атлетика, плуване, гребане. Отличава се и в женския отбор по хокей на университета. Но ако има символично изображение на Дороти Хил, то това е на ездачка, тъй като голяма част от нейната полева работа е извършвана на кон. Именно в този вид тя провежда най-ранните си изследвания, изучавайки морета с фосили в Западна Австралия, търсейки коралови разкрития. Дороти Хил заминава за Англия през 1931 г., след като получава докторска стипендия от университета в Кеймбридж. Младата австралийка намира път за срещи с великите британски палеонтолози от онова време. Тя придоби солидна основа по своя предмет, палеонтология на морските безгръбначни, и възприема строгия подход към научната работа, който прилага до края на живота си. В същото време приключенската черта на Дороти се развихря в зелената английска провинция: тя получава лиценз за управление на леки самолети, а като запален шофьор участва в автомобилни състезания. Тя остава в Англия до 1937 г., приемайки настояването на любимия си професор д-р Ричардс да се върне в родния университет. Завръщайки се вАвстралия, тя има небивала научна кариера, не само като изследовател вУниверситета на Куинсланд, но и като консултант в петролната индустрия, където прилага съвременните си познания в стратиграфията. Плодотворната й кариера е прекъсната едва по време на Втората световна война, когато Дороти се присъединява към австралийската военноморска служба и ръководи екип за дешифриране и кодиране на съобщения. Отново към безстрашните върхове. Тази велика амазонка на геологията оставя огромно наследство от научни статии и документи, както и следата на първите: тя е първата жена професор в австралийски университет (1959) и първата жена президент на Австралийската академия на науките (1970). Умира в Бризбейн на 23 април 1997 г. Не трябва да очакваме светът да ни даде това, което смятаме, че заслужаваме. 23
RkJQdWJsaXNoZXIy MTcxMDUyNQ==