GEAS Жените, които изучават Земята

Жените, които изучават Земята Роза Мария Матеос и Ана Руис Констан Илюстрации Нивола Уя GEAS

GEAS: Жените, които изучават Земята © Текст Роза Мария Матеос и Ана Руис Констан © Илюстрации Нивола Уя Оригинално заглавие на испански GEAS Mujeres que estudian la Tierra Превод на английски от Линси Маклиъри, София Бараган Монтила, Изабела Мишел Сулваран, Даниела Наваро Перес и Моника Алехандра Гомес Кореа. Превод на български от английска версия от Евгения Тарасова ENGIE Координация: Ева Хартай и Анита Щайн Лято 2022г

Жените, които изучават Земята GEAS Роза Мария Матеос и Ана Руис Констан Илюстрации Нивола Уя

Благодарности Изказваме благодарност на комисията Жените и геологията на Геологическото дружество на Испания (SGE), Асоциацията на Иберо-Американските служби за геология и минно дело (ASGMI) и Европейската федерация на геолозите (EFG), които направиха възможно първата версия на тази публикация да види бял свят на испански и английски. Бихме искали също така да благодарим на EIT Raw Materials, който финансира европейския проект ENGIE: Насърчаване на момичетата да изучават геонауки и инженерство; и на лидерите на GeoLatinas Линси Маклиъри, София Бараган Монтила, Изабела Мишел Сулваран, Даниела Наваро Перес и Моника Алехандра Гомес Кореа за тяхната подкрепа при превода на GEAS на английски. Вярваме, че благодарение на това сътрудничество, животът на тези дванадесет жени пионери в геологията ще стане известен по целия свят. Comisión Mujeres y Geología Sociedad Geológica de España

Има истории, които няма да открием в никоя официална история и които могат да бъдат научени само ако се вслушате внимателно в шепота на жените. Роза Монтеро

Въведение Геологията е наука, която изследва вътрешността на Земята, за да разкрие събитията, които са се случвали с нашата планета във времето. Още от своя произход хората са билипривличани отмистериите, криещи се в тази сплесната сфера, в тази синя точка от космоса. И въпреки че, любознателността и талантът не признават бариери между половете, историята съзнателно е пропускала приноса на забележителните жени, изправили се пред неизвестното, срещу социалните стереотипи и условности на своето време. С GEAS: Жените, които изучават Земята („Mujeres que estudian la Tierra“ на испански), ще пътуваме във времето, за да се запознаем с 12 жени геолози живели в различни времена, в различни исторически контексти и с различни националности, но всички имащи нещо общо помежду си - оставената незаличима следа върху развитието на нашето знание. Тези дванадесет жени са предизвиквали обществото на своето време да се развива по трудния и взискателен път на науката. Ще започнем нашето пътуване с нещастията на Мери Анинг в зората на 19 век, ще станем свидетели на революционния напредък, постигнат през 20-ти век и ще приключим с плаване в космоса ръка за ръка с Катрин Дуайър през 21-ви век. Истината е, че ние сме станали геолози без да сме повлияни от тези дванадесет жени. Израснали сме, без дори да знаем техните имена и сме развили нашата научна кариера без да имаме тези женски модели за подражание. Но дойде моментът да извадим на бял свят историите за живота на тези жени, да изтрием праха от учебниците по история, и да напишем липсващите редове за техните успехи, дела и открития.

Профилите и областите на професионален опит, събрани в GEAS , са различни и отразяват не само научните заслуги и постижения. Някои от главните ни героини, подобно на Чата Кампа, Кармина Вирджили и Катрин Дуайър, са били жени с широко социално мислене и са оставили ярка следа в политиката на своето време. Други, като Флорънс Баском или Мери Лийки са изиграли важна роля в предаването на знания на бъдещите поколения и особено на жените. Илюстраторът ни Нивола Уя успя да отрази в своите илюстрации душите и разнообразието на тези дами с чука и компаса. Пионерите са представени пред очите ни в средата на тяхната работа, автентични пълни с нюанси и заобиколени от множество детайли, маскирани в земни, океански и звездни щрихи. Разбира се, жените опитни учени, ще се познаят описани в страниците на GEAS на много места. Всички те, известни и анонимни, са правили и продължават да правят възможен неудържимия напредък на правата на жените в науката. На младите читатели, които някой ден ще предадат знанието на други, предлагаме мъдрия съвет на австралийския геолог Дороти Хил: „Не чакайте светът да ви предложи сам това, което смятате, че ви се полага“. За нашите читатели, които не говорят испански, думата GEAS може да изглежда мистериозна или дори безсмислена. В случая я използваме като символ на всички жени, които са се посветили на изучаването на Земята. Произлиза от гръцкото γαια, което е романизирано като Gaia и впоследствие еволюира до Gea на испански. Това е името на древна богиня, олицетворяваща Земята в гръцката митология. Освен това на испански ние назоваваме професионалисти, които са посветени на геологията по два различни начина, в зависимост от това дали са мъже (geólogos) или жени (geólogas). Така, като съкратихме GEólogAS, стигнахме до GEAS. Авторите

Роза Мария Матеос Биографии на Флорънс Баском, Маргьорит Томас Уилямс , Дороти Хил, Мери Лики, Мария Фернанда Кампа Уранга, Чата, Катрин Дуайър Съливан. Ана Руис Констан Биографии на Мери Анинг, Инге Леман, Марета Неле Уест, Мари Тарп, Кармина Вирджили и Родон, Катя Крафт. Превод на GEAS на английски. Линси Маклиъри координатор София Бараган Монтила Мери Анинг, Флорънс Баском, Мари Тарп. Изабела М. Сулваран А Маргьорит Томас Уилямс , Катя Крафт. Даниела Наваро-Перес Мери Лики, Марета Неле Уест, Мария Фернанда Кампа Уранга, Чата, Катрин Дуайър Съливан. Алехандра Гомес Кореа Инге Леман, Дороти Хил, Кармина Вирджили и Родон.

Мери Анинг Необикновен живот, изсечен в камък В началото на 19-ти век, когато събирането на вкаменелости не е нищо друго освен хоби и палеонтологията все още не съществува като наука, една жена от ниска класа, без образование прави открития, които и отреждат централно място в споровете на научно-изследователския елит. В тези години основите на геологията се поставят в рамките на скоро създаденото Геологическо дружество в Лондон (1807 г.) - избран клуб, който никога не приема за свой член „майката на палеонтологията“ или която и да е друга жена до 1919 г. Мери Анинг е родена през 1799 г. в Лайм Реджис, крайбрежен град в Англия, разположен близо до екватора, който преди 200 милиона години е бил покрит от водите на тропическо море. Скалите от стръмния бряг, където е живеела Мери, били богати на юрски вкаменелости, които бащата на Мери събирал, за да допълва семейния бюджет. Внезапната му смърт, когато Мери е само на 11 години, означавало, че за да оцелее, семейството трябвало да продължи да събира и продава тези интересни неща (като амоноиди и белемнити). От 10-те деца в семейството само Мари и брат й Йосиф оцеляват в детството си. Щастието им се усмихва, когато Джоузеф намира череп на нещо, което прилича на крокодил. След година на постоянно търсене, Мери успява да намери и останките от странното същество, което е с дължина повече от 5 метра и се оказва първият ихтиозавър. Морското влечуго привлича вниманието на научните кръгове в Лондон и името на семейство Анинг се разпространява. Приходите им обаче са малки и заниманието им опасно. Налага се да ходят под стръмните брегове, от които падат скални късове и Джоузеф напусна професията си. През 1820 г. Мери намира скелет на друго ново морско влечуго - плезиозавър. Вратът му е изключително дълъг и това предизвиква подозрение в анатома Жорж Кювие, който изказва предположение, че това е фалшификация. След като спорът е разрешен и Кювие се поправя, магазинът на Мери започва да се посещава от чуждестранни геолози и колекционери. Тя самата изучава вкаменелостите: копира научни статии, рисува илюстрации, прави дисекции на риби и сепии. Съвременниците й обаче приписват на откритията й божествена благосклонност, защото като малка, когато е само на една годинка, тя оцелява по чудо при удар от мълния. Мери е наясно, че „ господата на науката “ я използват, за да спечелят престиж, без да й признават откритията и ситуацията остава такава до 1828 г., когато тя намира извън Германия първия скелет на птерозавър и геологът Уилям Бъкланд й признава откритието. Анинг умира от рак млада, само на 47 години. Нейните открития доказват, че и преди нас Земята е била обитавана от множество различни видове и поставят под съмнение божествените теории за произхода й. Те поставят основата на теорията за еволюцията, която Дарвин ще формулира 50 години по-късно. Въпреки че е работила далече от официалните институции, името й остава записано в някои от тях. Църквата в Лайм Реджис прави витраж в нейна чест, „отбелязвайки способността й да насърчава развитието на геологическата наука“, а Геологическото дружество в Лондон публикува панегирик, първият, посветен на жена и единствен в чест на не член на дружеството. Скромната Мери Анинг успява да влезе в историята. Светът ме използва толкова безскрупулно, че се страхувам, че ме е направил подозрителна към всеки. 15

Флорънс Баском Геологът, който показва пътя Въпреки крехката си външност, тази муза на романтизма, Флорънс Баском била модерна и уникална жена. Всъщност, тя напълно разбива стъкления похлупак на американските научни дружества и отваря прозорец за всички нас, жените геолози, които дойдохме след това. Флорънс ,е дъщеря на защитници за равноправието на жените. Родена е в зеления град Уилямстаун (Масачузетс) на 14 юли 1862 г. Като дете Флорънс проявява забележителни способности, да изучава и да наблюдава природата. На 25 години вече е завършила изкуства, литература и науки и има магистърска степен по геология от Университета на Уисконсин. Всички тези успехи постига въпреки многобройните трудности, като забрана да влиза в библиотеката или да посещава определени часове, които били изключително за мъже. Флорънс Баском е толково запалена по науките за Земята, че иска да отиде още по-далеч. Тя получава докторска степен по геология през 1893 г. от университета Джон Хопкинс, където се обучава зад параван, за да не разсейва съучениците си. Тезата на нейната дисертация е толкова значима, че опровергава твърденията на редица предишни изследвания. Флоренция не само използва нови техники в изследването на скалите (петрография), но и създава нова класификация на някои скали и минерали. Дисертацията на Флорънс е брилянтно представена и тя е избрана за член на Геоложкото дружество на Америка, с което става втората жена, постигнала такъв статут. Остават обаче други препятствия, които трябва да бъдат преодолени. Нейните забележителни постижения в областта на кристалографията, минералогията и петрографията привличат вниманието на Геоложката служба на Съединените щати (USGS), която за първи път в своята история наема жена. Мис Баском „запретва полите“ и води авангардни изследователски екипи да проучват изворите в Апалачките планини по атлантическото крайбрежие на Северна Америка и забележителните хидротермалните находища на Йелоустоун. Нейната научна работа е такава, че изданието American Men of Science я смята за геолог с четири звезди през 1906 г. Но най-важната, определяща характеристика на Флорънс е в нейното „посвещаване“ да обучава жени, бъдещи геолози, посявайки в тях първите семена на знанието, от които да израсне брилянтно поколение жени геолози. В зората на 20-ти век Флорънс Баском, изгражда стъпка по стъпка система за обучение по геология в университетите, съчетавайки опита на пионерите с мечтите на новаците. Името й остава за потомството в името на красив кратер на Венера, на астероид, който в момента обикаля около Слънчевата система и в студените води на ледниково езеро в Уисконсин. Очарованието в търсенето на истината не се крие в нейното постигане... а в нейното преследване. 16

Инге Леман Как тупти твърдото сърце на Земята Изобретяването на съвременния сеизмограф през 1880 г. кара съществуващите хипотези за вътрешността на Земята да се разпаднат като къща от карти. През същото това десетилетие, когато науката е територия, все още враждебна за жените, се ражда учен, който ще реши последното голямо неизвестно: строежа на земното ядро. През 1888 г. изтъкнато семейство от Копенхаген посреща (без да осъзнава) своя най-известен член: Инге Леман. Това момиче получава образование в егалитарна среда на смесено прогресивно училище. Тази среда, аномална за времето си, подтиква Инге да се развие в пълен потенциал, но това не й помага когато през следващите години се изправя лице в лице с реалността. Инге Леман учи математика в университетите в Копенхаген и Кеймбридж. След дипломирането си, тя започва работа в застрахователен офис, докато през 1925 г. не е наета за създаването на първите сеизмични обсерватории в Дания и Гренландия. По този случаен начин тя специализира сеизмология в страна, която практически не е сеймична, но, както тя ще научи по-късно, е идеално разположена за регистриране на земетресения в геоложки активни и отдалечени области на Земята, като южната част на Тихия океан. През 1927 г. тя прекарва известно време в изследователски центрове в Германия, Франция, Холандия и Белгия, което я довежда до контакт с експерти като Бено Гутенберг. След европейското си пребиваване, Инге е назначена за първия ръководител на отдела по сеизмология на Кралския датски геодезически институт. Тя отговаря за поддръжка и ремонт на оборудване, интерпретация на сеизмограми и публикуване на информационни бюлетини. Тя работи практически сама, което й дава несравнимо познание за моделите на сеизмичните вълни, преминаващи през Земята. Въпреки че не й било работата да се занимава с научна работа, Инге била заинтригувана от факта, че P-вълните не се държат по начин, който отговаря на досега известната структура на Земята. Докато наблюдава различните модели на отклонение и промяна на скоростта на вълните, които успяват да преминат през ядрото, тя започва да подозира, че още нещо друго се крие в течното ядро на Земята. През 1929 г. голямо земетресение в Нова Зеландия й дава ключа към проблема. След години на старателен анализ, през 1936 г. тя публикува статия, чието кратко заглавие (P’) не дава и намек за революцията, която ще предизвика. В нея Инге описва ново сеизмично прекъсване в структурата на Земята, нова граница, разделяща добре познатото течно външно ядро от неизвестно твърдо вътрешно ядро. След това голямо постижение, Инге продължава изследванията си и става един от водещите световни експерти по земна мантия. Международно уважавана, тя се оттегля от позицията си в обсерваторията през 1953 г. и обикаля света, за да помага, където има нужда. Тя е първата жена, получила медала на Уилям Боуи, най-висока награда в геофизиката, за това, че е „ майстор на черното изкуство, което компютърът никога не може да замести “. Тази почти езотерична (трудно разбираема) фраза отразява старателния анализ и рудиментарните (основните) средства, с които Инге отговаря на големите научни въпроси на преддигиталната епоха. Тя умира през 1993 г., на 104-годишна възраст, в не сеизмична Дания. Никога не съм забелязвала да съществува разлика в интелекта на момчетата и на момичета, и съм дълбоко разочарована, че това не е общоприето мнение. 19

Маргьорит Томас Уилямс Тя имаше мечта Бреговете на река Анакостия са място, в което се заселили множество коренни племена на Северна Америка. Реката тече бавно през град Вашингтон, и в долното си течение, преди да се влее в река Потомак, изпуска големия си товар от седименти и образува речни наноси. Речната динамика на отводнителния басейн на Анакостия е предмет на докторската дисертация на уникалната Маргьорит Томас Уилямс, която е първият афроамериканец, получил докторска степен по геология. Това се случило през 1942 г., в средата на Втората световна война, когато правата на афроамериканското население все още не са признати. Тогава никой не би предположил, че само 13 години по-късно друга чернокожа жена, Роза Паркс, ще откаже да отстъпи мястото си в автобуса на бял мъж и ще запали огъня на голямото афроамериканско движение за граждански права. Маргьорит Томас Уилямс е родена на Бъдни вечер през 1895 г. във Вашингтон, окръг Колумбия. Дъщеря на Хенри и Клара Томас, тя е най-младата от голямото семейство с шест братя и сестри. Записва Нормално училище за цветнокожи момичета, за да се обучава за преподавател. Завършва програмата през 1916 г., като си осигурява стипендия да посещава университета Хауърд. Но класната стая била тясна за нейните интереси и умът й летял през реки, планини, езера и гори, защото истинската страст на младата Маргьорит била природата. Докато работи на пълен работен ден като учител в началното училище, тя записва в университета Хауърд програма за получаване на бакалавърска степен по геология и я завършва през 1923 г. Афроамериканският професор и биолог Ърнест Еверет играе ключова роля в нейната кариера. Той е ментор и решава да насочи към научна кариера две чернокожи жени: Роджър Арлинър (първата афроамериканка, получила докторска степен по зоология) и Маргьорит Томас. Д-р Еверет разпознава способността на Маргьорит към науката, нейните умения за критично мислене, научния й ум и академичната й квалификация. Поради тези качества Маргьорит е назначена на постоянна позиция в Миньорския учителски колеж, който е основното училище, където чернокожи учители могат да се обучават. Години по-късно колежът ще стане част от Университета на окръг Колумбия, където в продължение на десетилетие Маргьорит ще е ръководител на катедрата по геология към колежа, обучавайки студенти сегрегирани по цвета на кожата си. В дисертацията си за рекаАнакостия,Маргьорит заключава, че човешките дейности като обезлесяването, урбанизацията и селското стопанство значително въздействат върху околната среда на реката и са причина за трагичните наводнения, наблюдавани в отводнителната система на Анакостия. Маргьорит е не само прозорлива по отношение на важността на въздействието на човешката дейност върху околната среда, но и събужда нов начин за разбиране на геоложките процеси. Шестдесет години след тази докторска теза, далеч в 21-ви век, научната общност накрая е мотивирана да предложи нов геоложки период: антропоцен или ерата на хората. Докато великите катерачи покоряваха най-високите върхове в света, включително Еверест, с усилия и постоянство една черна жена изкачи още по-висок връх, за да разбие предразсъдъците, неравенството и расизма. Да бъдеш черен, и то жена геолог се изисквало голяма смелост в онези следвоенни времена. 20

Дороти Хил Амазонката на кораловите морета Има малко геолозите в историята на науката, които са получили толкова отличия и почит като австралийката Дороти Хил, призната в световен мащаб за авторитет в палеонтологията. Нейните изследвания са фокусирани върху изкопаеми фосили на малки безгръбначни, които живеят в големи колонии в тропическите и субтропичните морета, и днес представляват една от най-застрашените екосистеми на Земята: коралите. Дороти Хил е родена на 10 септември 1907 г. в Бризбейн, космополитен град, къпан от чистите води на Коралово море. Тя била трето от седемте деца и израсна в скромно семейство без никаква връзка с науката. Според семейни спомени Дороти е имала остър ум и е започнала да се откроява от ранна възраст. Училищният й живот може да бъде обобщен в поредица от стипендии и постижения, които й позволяват да влезе (на 17-годишна възраст) във Факултета по природни науки в Университета на Куинсланд. Там първоначалното й влечение към химия се променя. Благодарение на влиянието на професор H.C. Ричардс, запален геолог, много ценен от студентите, Дороти в крайна сметка завършва геология през 1928 г. И тя го прави със стил: със златен медал за изключителни заслуги. Младата Хил се отличава не само в обучението си, но и в спорта. Занимава се с лека атлетика, плуване, гребане. Отличава се и в женския отбор по хокей на университета. Но ако има символично изображение на Дороти Хил, то това е на ездачка, тъй като голяма част от нейната полева работа е извършвана на кон. Именно в този вид тя провежда най-ранните си изследвания, изучавайки морета с фосили в Западна Австралия, търсейки коралови разкрития. Дороти Хил заминава за Англия през 1931 г., след като получава докторска стипендия от университета в Кеймбридж. Младата австралийка намира път за срещи с великите британски палеонтолози от онова време. Тя придоби солидна основа по своя предмет, палеонтология на морските безгръбначни, и възприема строгия подход към научната работа, който прилага до края на живота си. В същото време приключенската черта на Дороти се развихря в зелената английска провинция: тя получава лиценз за управление на леки самолети, а като запален шофьор участва в автомобилни състезания. Тя остава в Англия до 1937 г., приемайки настояването на любимия си професор д-р Ричардс да се върне в родния университет. Завръщайки се вАвстралия, тя има небивала научна кариера, не само като изследовател вУниверситета на Куинсланд, но и като консултант в петролната индустрия, където прилага съвременните си познания в стратиграфията. Плодотворната й кариера е прекъсната едва по време на Втората световна война, когато Дороти се присъединява към австралийската военноморска служба и ръководи екип за дешифриране и кодиране на съобщения. Отново към безстрашните върхове. Тази велика амазонка на геологията оставя огромно наследство от научни статии и документи, както и следата на първите: тя е първата жена професор в австралийски университет (1959) и първата жена президент на Австралийската академия на науките (1970). Умира в Бризбейн на 23 април 1997 г. Не трябва да очакваме светът да ни даде това, което смятаме, че заслужаваме. 23

Мери Лики Слънцето е с размера на човешки крак (Хераклит) През 1871 г. Чарлз Дарвин написва следната предупредителна фраза: много вероятно е нашите първи родители да са живели на африканския континент. Днес знаем, че низините на региона Афар, в пустинята на Източна Африка, са били нашата люлка. Все още има серни атоми от вулканите на Разлома и водни молекули от Синия Нил в телата си. Първите признаци за това африканско минало са разкрити от палеоантрополога на име Мери Лийки, век след публикуването на „За произхода на видовете“ на Чарлз Дарвин. Мери Лики е родена в Лондон на 6 февруари 1913 г. в постоянно пътуващо и космополитно семейство. Баща й е известен акварелист, който непрекъснато обикаля света в търсене на пейзажи. Самата Мери е на единадесет години, когато посещава известната пещера Кроманьон, която предизвиква у момичето голям интерес към антропологията и праисторията. След като баща й умира през 1926 г., Мери се завръща в Лондон, за да започне традиционно си образование, което съответно се оказва огромен провал. Тази жена, която в напреднала възраст е натрупала девет почетни докторски степени, почти няма академично образование. Тя е посетила само няколко курса по геология и археология, които са й позволили да си пробие път във вселената на научните експедиции по онова време. Любопитно е, че дарбата наМери за рисуване, наследена от баща й, й отваря следващи врати. Другажена, д-р ГертрудКатон, моли Мери да направи илюстрации на фосилите в един от нейните трудове за област в Северен Египет. И така, въображението на младата Мери най-накрая е привлечено от непобедимия континент Африка. Тук тя среща своята голяма любов, Луис Лийки, син на мисионери, установили се в Кения, който вече се откроява със своята палеонтоложка работа. Те се женят през 1936 г., формирайки тандем, който написва най-брилянтните страници в науката за човешката еволюция. Сутринта на 17 юли 1959 г. в дефилето Олдувай (Танзания) Мери идентифицира великолепни останки на изкопаем човек сред седиментите. Това момче, изкусно в правенето на сечива, което било на невероятните 1,75 милиона години. Homo habilis бил представен пред света с големи фанфари, задействайки традиционното разпределение на ролите на половете. Докато Мери остава на място, работейки постоянно, без много шум и с голяма взискателност, Луис се посвещава на пътуванията по света като научна звезда. Семейство Лики успява да привлече Националното географско дружество да стане покровител на африканските им разкопки. През 1972 г., след смъртта на Луис, Мери окончателно поема за изследванията. Тази фаза от живота й е забележителна с огромната научна продукция и интереса й към обучението на местни експерти, както и полагането на основите на методологията за теренна работа, която следват следващите поколения. Мери вече е на границата със старостта (1978 г.), когато прави най-голямото откритие в кариерата си: първите човешки стъпки, следите на любопитна маймуна, слязла от дърветата, за да върви изправена по Земята. Отпечатъците на Лаетоли са оставени върху вулканичната пепел на Нгоронгоро (Танзания). Australopithecus afarensis, нашият отдалечен прародител, превръща Мери Лийки в световна легенда. Пепелта на Мери Лики спи, разпръсната над огнените земи на Олдувай, под приспивната песен на нашите предци. 24

Марета Неле Уест Луна под краката Много пъти казваме „ще ти подаря луната“? Марета Уест не ни подари точно земния спътник, но го проучи точно на мястото, на което първият астронавт стъпи през 1969 г. Наистина работата й беше малка стъпка за геолозите, но беше голям скок за човечеството. Нейната история започва 57 години по-рано, в щата Оклахома (САЩ), където е родена през 1915 г. в семейство на американски заселници. Няколко десетилетия по-рано, нейните баба и дядо мигрират в западните щати по време на повторното заселване на индианските територии, след разселването на коренните индианци. Марета расте в градовете Тълса и Оклахома Сити. На 22-годишна възраст получава бакалавърска степен по геология в Университета на Оклахома, където става член на сдружението Kappa Kappa Gamma („женско братство“ в САЩ и Канада). Тя е първопроходец, не само заради историята на семейството си, но и заради личната си ангажираност. В началото на своята кариера, през 40-те години на миналия век, Марета работи повече от десетилетие като нефтен геолог в процъфтяващата нефтена и газова индустрия. Тя е първият геолог консултант в Оклахома, преди да стане първият геолог, нает от Геоложката служба на САЩ (USGS) в Аризона през 1964 г. Две години по-рано, в разгара на Студената война с бившия Съветски съюз, президентът Джон Ф. Кенеди произнася своята реч, с която дава начало на американската надпревара до Луната, чиято повърхност и геология все още са големите неизвестни. Предизвикателството, отправеноотСАЩкъмСССР, който дотогава демонстрира своето космическонадмощие, ще направи Марета Уест първият астрогеолог. Тя е единствената жена в експерименталния геологически екип на НАСА, който подготвя първото кацане на Луната с хора - мисията Аполо 11. Тя участва в разработването на картите, използвани за обучение на астронавтите, и отговаря за картографирането и маркирането на най-подходящата точка за кацане (на юг от Морето на спокойствието) на крехкия спускателен апарат Eagle, в който Армстронг и Олдрин трябва да пътуват през юли 1969 г. Марета с цялото си сърце защитава космическите изследвания, като начин да „дешифрираме голяма част от това, което остава неизвестно за нашата собствена планета“. След завръщането на Аполо 11, тя се посвещава на изучаването на информацията, скалните образци и снимките, които астронавтите събират. Тя остава ангажирана до пенсионирането си в оценката и избора на местата за кацане на последващи мисии до Луната и Марс. Умира през 1998 г., почти 30 години след това голямо научно и техническо предизвикателство. След нейната смърт пепелта й пътува в космоса, мястото, за което тя толкова много мечтаеше. Изучаването на геологията ни дава отличната възможност да разберем, че животът е само миг от историята на нашата планета. 27

Мари Тарп Сияеща светлина от дъното на океана В историята има случаи, когато хора, с очевидно нестандартни идеи нарушават всички установени норми, ни предлагат по нов начин да погледнем и да възприемем света. Мари Тарп се изправя срещу пристрастията и презрението, за да извади на бял свят оцветени 70% от нашата планета, откривайки ни мистериите, оставащи скрити под водите на океаните. Мари е родена в Мичиган (САЩ) през 1920 г. в семейство, обединено от любовта към науката и писането. Тя иска да се занимава с литература, но там допускат само мъже и вместо това завършва английски език и музика. Наясно е какво й предстои в бъдеще като жена: учителка, секретарка или медицинска сестра. Тя избира първия вариант. Въпреки това, през 1943 г., когато САЩ са потопени във Втората световна война, след атаката срещу Пърл Харбър, недостигът на мъже отваря врати за жените в нови професионални области. Мари записва магистърска степен по петролна геология и работи няколко години в индустрията като едно от първите момичета в петролната геология. През 1948 г. тя напуска позицията си в петролната компания и опитва в Ню Йорк. Въпреки че притежава магистърска степен по геология и математика, в Колумбийския университет тя може да кандидатства единствено за позицията на чертожник. През годините на Студената война правителството на Съединените щати инвестира големи суми пари за финансиране на изследването на океаните и Мари се включва в компанията на геолога Брус Хийзън за търсене на потънали военни самолети. По-късно двамата започват да картографират дъното на Северния Атлантически океан, което продължава 25 години. Брус събира данните, когато е на борда на кораба, а Мари ги интерпретира на сушата, тъй като на жените е забранено да се качват на борда. През 1953 г., докато скицираСредноатлантическияхребет, тяоткривапукнатина (рифт), която спореднейнитеизчисления трябва да бъде огромна. Съзнавайки, че това откритие е революционно, тя проверява резултатите си няколко пъти. Колегата й Брус първоначално отхвърля констатациите като „ момичешки приказки “, но след година на продължителни дискусии и събиране на нови доказателства, отстъпва и признава, че „ момичето “ е право. Откритието е значимо, защото отхвърля ширеща се хипотеза за тектониката на Земята и дава доказателства за пренебрегваната дотогава теория за континенталния дрейф. Към картата на Северния Атлантически океан са добавени картите на Южния Атлантически океан, на Индийския и Антарктическия океани и накрая на цялото океанско дъно (през 1977 г.). Океаните никога повече нямаше да бъдат еднообразно монотонно синьо петно. Картите на Мари напълно променят геоложкото мислене и дават начало на теорията за тектоника на плочите. Приносите й обаче са премълчавани и научната общност не признава нейните открития до 90-те години на миналия век. Въпреки това, Мари никога не се поддава на обезсърчаване или негодувание, защото пред себе си има вълнуващо предизвикателство: „... празно платно, завладяващ пъзел за сглобяване и необикновената възможност да го запълни. Такава изключителна възможност се предоставя веднъж в живота — веднъж в историята на света — възможност за всеки, но рядко за жена през 40-те години на миналия век “. И тя знаеше как да се възползва от тази възможност. Бях толкова заета да правя карти, че ги оставях да спорят. Има истина в старото клише, че една рисунка струва хиляда изказани думи. 28

Made with FlippingBook

RkJQdWJsaXNoZXIy MTcxMDUyNQ==