Марета Неле Уест Луна под краката Много пъти казваме „ще ти подаря луната“? Марета Уест не ни подари точно земния спътник, но го проучи точно на мястото, на което първият астронавт стъпи през 1969 г. Наистина работата й беше малка стъпка за геолозите, но беше голям скок за човечеството. Нейната история започва 57 години по-рано, в щата Оклахома (САЩ), където е родена през 1915 г. в семейство на американски заселници. Няколко десетилетия по-рано, нейните баба и дядо мигрират в западните щати по време на повторното заселване на индианските територии, след разселването на коренните индианци. Марета расте в градовете Тълса и Оклахома Сити. На 22-годишна възраст получава бакалавърска степен по геология в Университета на Оклахома, където става член на сдружението Kappa Kappa Gamma („женско братство“ в САЩ и Канада). Тя е първопроходец, не само заради историята на семейството си, но и заради личната си ангажираност. В началото на своята кариера, през 40-те години на миналия век, Марета работи повече от десетилетие като нефтен геолог в процъфтяващата нефтена и газова индустрия. Тя е първият геолог консултант в Оклахома, преди да стане първият геолог, нает от Геоложката служба на САЩ (USGS) в Аризона през 1964 г. Две години по-рано, в разгара на Студената война с бившия Съветски съюз, президентът Джон Ф. Кенеди произнася своята реч, с която дава начало на американската надпревара до Луната, чиято повърхност и геология все още са големите неизвестни. Предизвикателството, отправеноотСАЩкъмСССР, който дотогава демонстрира своето космическонадмощие, ще направи Марета Уест първият астрогеолог. Тя е единствената жена в експерименталния геологически екип на НАСА, който подготвя първото кацане на Луната с хора - мисията Аполо 11. Тя участва в разработването на картите, използвани за обучение на астронавтите, и отговаря за картографирането и маркирането на най-подходящата точка за кацане (на юг от Морето на спокойствието) на крехкия спускателен апарат Eagle, в който Армстронг и Олдрин трябва да пътуват през юли 1969 г. Марета с цялото си сърце защитава космическите изследвания, като начин да „дешифрираме голяма част от това, което остава неизвестно за нашата собствена планета“. След завръщането на Аполо 11, тя се посвещава на изучаването на информацията, скалните образци и снимките, които астронавтите събират. Тя остава ангажирана до пенсионирането си в оценката и избора на местата за кацане на последващи мисии до Луната и Марс. Умира през 1998 г., почти 30 години след това голямо научно и техническо предизвикателство. След нейната смърт пепелта й пътува в космоса, мястото, за което тя толкова много мечтаеше. Изучаването на геологията ни дава отличната възможност да разберем, че животът е само миг от историята на нашата планета. 27
RkJQdWJsaXNoZXIy MTcxMDUyNQ==