Маргьорит Томас Уилямс Тя имаше мечта Бреговете на река Анакостия са място, в което се заселили множество коренни племена на Северна Америка. Реката тече бавно през град Вашингтон, и в долното си течение, преди да се влее в река Потомак, изпуска големия си товар от седименти и образува речни наноси. Речната динамика на отводнителния басейн на Анакостия е предмет на докторската дисертация на уникалната Маргьорит Томас Уилямс, която е първият афроамериканец, получил докторска степен по геология. Това се случило през 1942 г., в средата на Втората световна война, когато правата на афроамериканското население все още не са признати. Тогава никой не би предположил, че само 13 години по-късно друга чернокожа жена, Роза Паркс, ще откаже да отстъпи мястото си в автобуса на бял мъж и ще запали огъня на голямото афроамериканско движение за граждански права. Маргьорит Томас Уилямс е родена на Бъдни вечер през 1895 г. във Вашингтон, окръг Колумбия. Дъщеря на Хенри и Клара Томас, тя е най-младата от голямото семейство с шест братя и сестри. Записва Нормално училище за цветнокожи момичета, за да се обучава за преподавател. Завършва програмата през 1916 г., като си осигурява стипендия да посещава университета Хауърд. Но класната стая била тясна за нейните интереси и умът й летял през реки, планини, езера и гори, защото истинската страст на младата Маргьорит била природата. Докато работи на пълен работен ден като учител в началното училище, тя записва в университета Хауърд програма за получаване на бакалавърска степен по геология и я завършва през 1923 г. Афроамериканският професор и биолог Ърнест Еверет играе ключова роля в нейната кариера. Той е ментор и решава да насочи към научна кариера две чернокожи жени: Роджър Арлинър (първата афроамериканка, получила докторска степен по зоология) и Маргьорит Томас. Д-р Еверет разпознава способността на Маргьорит към науката, нейните умения за критично мислене, научния й ум и академичната й квалификация. Поради тези качества Маргьорит е назначена на постоянна позиция в Миньорския учителски колеж, който е основното училище, където чернокожи учители могат да се обучават. Години по-късно колежът ще стане част от Университета на окръг Колумбия, където в продължение на десетилетие Маргьорит ще е ръководител на катедрата по геология към колежа, обучавайки студенти сегрегирани по цвета на кожата си. В дисертацията си за рекаАнакостия,Маргьорит заключава, че човешките дейности като обезлесяването, урбанизацията и селското стопанство значително въздействат върху околната среда на реката и са причина за трагичните наводнения, наблюдавани в отводнителната система на Анакостия. Маргьорит е не само прозорлива по отношение на важността на въздействието на човешката дейност върху околната среда, но и събужда нов начин за разбиране на геоложките процеси. Шестдесет години след тази докторска теза, далеч в 21-ви век, научната общност накрая е мотивирана да предложи нов геоложки период: антропоцен или ерата на хората. Докато великите катерачи покоряваха най-високите върхове в света, включително Еверест, с усилия и постоянство една черна жена изкачи още по-висок връх, за да разбие предразсъдъците, неравенството и расизма. Да бъдеш черен, и то жена геолог се изисквало голяма смелост в онези следвоенни времена. 20
RkJQdWJsaXNoZXIy MTcxMDUyNQ==