Мери Анинг Необикновен живот, изсечен в камък В началото на 19-ти век, когато събирането на вкаменелости не е нищо друго освен хоби и палеонтологията все още не съществува като наука, една жена от ниска класа, без образование прави открития, които и отреждат централно място в споровете на научно-изследователския елит. В тези години основите на геологията се поставят в рамките на скоро създаденото Геологическо дружество в Лондон (1807 г.) - избран клуб, който никога не приема за свой член „майката на палеонтологията“ или която и да е друга жена до 1919 г. Мери Анинг е родена през 1799 г. в Лайм Реджис, крайбрежен град в Англия, разположен близо до екватора, който преди 200 милиона години е бил покрит от водите на тропическо море. Скалите от стръмния бряг, където е живеела Мери, били богати на юрски вкаменелости, които бащата на Мери събирал, за да допълва семейния бюджет. Внезапната му смърт, когато Мери е само на 11 години, означавало, че за да оцелее, семейството трябвало да продължи да събира и продава тези интересни неща (като амоноиди и белемнити). От 10-те деца в семейството само Мари и брат й Йосиф оцеляват в детството си. Щастието им се усмихва, когато Джоузеф намира череп на нещо, което прилича на крокодил. След година на постоянно търсене, Мери успява да намери и останките от странното същество, което е с дължина повече от 5 метра и се оказва първият ихтиозавър. Морското влечуго привлича вниманието на научните кръгове в Лондон и името на семейство Анинг се разпространява. Приходите им обаче са малки и заниманието им опасно. Налага се да ходят под стръмните брегове, от които падат скални късове и Джоузеф напусна професията си. През 1820 г. Мери намира скелет на друго ново морско влечуго - плезиозавър. Вратът му е изключително дълъг и това предизвиква подозрение в анатома Жорж Кювие, който изказва предположение, че това е фалшификация. След като спорът е разрешен и Кювие се поправя, магазинът на Мери започва да се посещава от чуждестранни геолози и колекционери. Тя самата изучава вкаменелостите: копира научни статии, рисува илюстрации, прави дисекции на риби и сепии. Съвременниците й обаче приписват на откритията й божествена благосклонност, защото като малка, когато е само на една годинка, тя оцелява по чудо при удар от мълния. Мери е наясно, че „ господата на науката “ я използват, за да спечелят престиж, без да й признават откритията и ситуацията остава такава до 1828 г., когато тя намира извън Германия първия скелет на птерозавър и геологът Уилям Бъкланд й признава откритието. Анинг умира от рак млада, само на 47 години. Нейните открития доказват, че и преди нас Земята е била обитавана от множество различни видове и поставят под съмнение божествените теории за произхода й. Те поставят основата на теорията за еволюцията, която Дарвин ще формулира 50 години по-късно. Въпреки че е работила далече от официалните институции, името й остава записано в някои от тях. Църквата в Лайм Реджис прави витраж в нейна чест, „отбелязвайки способността й да насърчава развитието на геологическата наука“, а Геологическото дружество в Лондон публикува панегирик, първият, посветен на жена и единствен в чест на не член на дружеството. Скромната Мери Анинг успява да влезе в историята. Светът ме използва толкова безскрупулно, че се страхувам, че ме е направил подозрителна към всеки. 15
RkJQdWJsaXNoZXIy MTcxMDUyNQ==