Кармина Вирджили и Родон Твърдата пътека на демокрацията Внезапни или продължителни промени в климата са били причина за пет масови изчезвания на видовете в цялата история на Земята. Кармина Виргили се пали по най-голямото от тях, пермско-триасното изчезване, което причинява изчезване на 96% от видовете преди около 250 милиона години. Това, което тя може би не си е представяла, изучавайки скалите от онова време, е, че именно тя ще бъде движещата сила за важни промени в най-новата ни история. Кармина е родена през 1927 г. в заможно семейство в Барселона. Нейните родителите са се погрижили тя да получи университетско образование, което не е обичайно за онова време. Учи за учителка, а по-късно получава степента доктор (1956) по природни науки от Университета в Барселона, където работи като преподавател. Тя прекарва безброй дни в провинцията, където събира лечебни растения, а след това започва да прави и геоложки наблюдения. При едно от нейните излизания, местен селянин като я видял в храсталака, приближил се към нея, и й дал адреса на шивачка, която да й даде работа, за да спре да прави неща, които не са дамски. Това може би е първият, макар и не последен случай, когато Кармина се сблъсква с предразсъдъците да бъде жена в мъжка среда. През 1963 г. тя става първата жена професор в университета в Овиедо и третата в Испания. Нейното необичайно и екзотично присъствие не се приема добре в университетските среди, които все още не са склонни да допускат жени в своите среди. Тези трудности не успяват да я откажат и тя развива своите качества на водач дори при тези неблагоприятни условия. През 1968 г. тя се премества в университета Комплутенсе в Мадрид, където продължава научните си изследвания и преподава, докато не е назначена за декан на Факултета по геоложки науки, и така става първия испански декан жена. Тя се специализира в стратиграфията на триаса и перма, времена на катаклизми и големи промени, подобно на политическите времена, които преживява. В последните години на диктатурата на Франко, Кармина е част от тайната социалистическа организация и се включва в промените, които се случват в университета. През 1982 г. тя е държавен секретар за университетите и научните изследвания в първото правителство на Фелипе Гонсалес и изработва Закона за университетската реформа и Закона за науката. Тези закони са катализатор за остарелия франкистки университет да се превърне в по-демократичен университет, ангажиран с изследвания и отворен към обществото. Тя подава оставка през 1985 г. поради здравословни проблеми на майка си. Няколко години по-късно ръководи Colegio de España в Париж, където работи неуморно за разпространение на културата и през 1996 г. възстановява политическата си дейност като сенатор. Нейните човешки качества и научна работа й позволяват да преодолее пристрастията към пола, формирайки еталон за достигане на високи цели, които преди са недостъпни за жените. Нейната страст към геологията, нейната борба за демокрация и свобода й донасят множество награди от различни университети и от правителства на Франция и Испания. Умира през 2014 г. като дарява тленните си останки за науката. Оставам с малкото задоволство от мисълта, че съм допринесла за първите крачки на нашия университет по пътя към неговата автономия. 31
RkJQdWJsaXNoZXIy MTcxMDUyNQ==